От радост и привързаност към тревожност и покровителство, поведението на майките е съпроводено от много биохимични реакции.
Художникът Сара Уокър казва, че да станеш майка е като да откриеш нова стая в къщата си и да започнеш да живееш там. Това е изключително точно сравнение, защото раждането на едно дете променя целия живот на неговите родители.
Майката претърпява наистина много промени, но едни от най-важните са емоционалните, които можем да наречем дори неврологични.
Според учени-невролози още преди жената да роди, докато бебето е в корема, в мозъка й започват да се случват структурни промени. Тези учени изследват поведението на майките дълги години и накрая стигат до извода, че се наблюдават разлики в префронталния кортекс, в средния мозък и в париеталните лобове. Сивото вещество става много по-концентрирано, дейността се увеличава в региони, които контролират емпатията, тревожността и социалното взаимодействие. На най-основно ниво тези промени са предизвикани от наплива на хормони по време на бременността и в следродилния период, предизвикани от връзката между майката и бебето. С други думи тези чувства на майчина любов, силно покровителство и постоянно притеснение започват с първореакции в мозъка.
 |
| Софи жирафчето-чиния, която поддържа храната топла- www.sophiegiraffe.bg |
Учените картографират мозъка на майки на новородени деца и откриват какъв е всъщност ключът към разбиране на това защо толкова много майки изпитват сериозно чувство на безпокойство и депресия. Около една на всеки шест жени страда от следродилна депресия, а много повече развиват определено поведение като постоянно и принудително миене на ръцете или пък маниакална проверка дали бебето диша.
Невролозите наричат това поведение част от обсесивно-компулсивно разстройство по време на първите няколко месеца след раждането. Майките често отчитат много високи нива на модели, включващи мислене за неща, които не могат да бъдат контролирани. Те постоянно мислят за бебето, гладно ли е, болно ли е, студено ли му е, диша ли?
Промените в областта на мозъка включват растеж на тези зони, които участват в регулирането на емоцията и общо взето това, които ние наричаме майчина мотивация, която също се свързва с обсесивно-компулсивното поведение. Както при животните, така и при хората в следродилния период се вижда силно желание за грижа към новороденото.
Има няколко взаимосвързани области на мозъка, които помагат за задвижване на майчинското поведение и настроение.
 |
| www.pinterest.com |
От особен интерес за изследователите е наборът от неврони с формата на бадем, известен повече като амигдала, която помага при процеса на запаметяване и контролира емоционалните реакции като страх, тревожност и агресия. При нормалния мозък активността на амигдалата расте в седмиците и месеците след раждането. Изследователите си обясняват това явление като свръхчувствителност на майката към бебето, като коктейл от хормони, който иначе не би могъл да се побере в мозъка ако амигдалата не расте. Това е допълнителна обратна връзка, която предизвиква майчинското поведение. Тези мозъчни реакции оказват влияние върху начина, по който майката говори на бебето, колко е внимателна към него и как го обгрижва с любов. Не е учудващо, че тези промени в амигдалата вредят и това е свързано с високите нива на депресия при майките на новородени. Амигдалата обаче, е и това, което влияе на способността на новороденото да прави разлика между майка си и другите, както и на силните чувства, които майката изпитва към детето си.
В проучване от 2011 година е отчетено, че амигдалата на майката реагира когато тя види снимка на усмихнатото си дете повече, отколкото ако види снимка на друго усмихнато дете. Причината за това е, че когато гледа собственото си дете майката понижава нивото си на тревожност и депресия. С други думи, промените в мозъчните нива на майката помагат на мотивирането й в грижата за бебето, също толкова колкото и за нейното емоционално състояние.
Както вече казахме, нивата на амигдалата зависят много от хормоните, един от които е окситоцинът, който се повишава по време на бременността и след раждането. Установено е, че колкото по-силни са грижите за новороденото, толкова повече се повишават нивата на окситоцин.
 |
| Образователен часовник Gro Clock- www.grobag.bg |
Окситоцинът се увеличава дори когато майките чуят гласа на бебето си или кърмят. Това обяснява защо кърмещите майки са по-чувствителни към звука от плача на бебетата си, отколкото не-кърмещите, но все още не е ясно дали това е поради кърменето или е резултат от друг фактор.
Учените установяват също, че да станеш майка е почти равносилно на това да се влюбиш. Клетките в мозъка стават доста чувствителни, което е характерно и за влюбването. Промените, които настъпват в този период са на същите нива, каквито се наблюдават при жените, които току-що са станали майки.
Най-силните реакции в мозъка се усещат когато жената стане майка за първи път, въпреки че все още не е ясно дали мозъкът се завръща към момента преди забременяването, и все пак промените не се ограничават само до майките с едно дете.
Мъжете също показват изменение на мозъчните клетки когато те са дълбоко ангажирани в родителските грижи. Тук обаче, окситоцинът не покачва нивото си така рязко, както при жените. Вместо това съзнанието на бащата се поддържа от социално-когнитивна мрежа, която се развива в мозъка и на двата пола по-късно в живота, но от друга страна при жените се наблюдава промяна в поведението още през бременността. Планът за майчинство съществува в съзнанието на жената още преди тя да забременее дори.
Може би майчинството е нещо, което си живее в жените и само чака да бъде открито. Въпреки, че само жените забременяват, раждат и кърмят и сензитивността на амигдалата им помага да изразяват майчината си грижа, то еволюцията е създала и други пътища за адаптиране към ролята на родител. Алтернативните методи като практика, хармония и грижовност всеки ден помагат на бащата да бъде баща.
С друго думи актът на родителството кове нови невронни пътища в мозъка- нови стаи в съзнанието на човека.
 |
| Колекция Париж от Renolux- www.Reia.bg |
Източник: www.theatlantic.com