Децата, които са оставяни от родителите си за по-дълъг период от време показват по-голям обем сиво вещество, от тези, чиито родители са ги оставяли за кратко. Това определено има последствия върху IQ, емоционалното развитие и зрелостта. До тези резултати се е стигнало след проучване на Радиологичното дружество на Северна Америка (Радиологията е клон на медицината, който разглежда различни методи за създаване на медицински изображения посредством електромагнитно излъчване и рентгенови лъчи. Рентгенологията е подобласт на радиологията).
Развитието на мозъка винаги е представлявало изключителен интерес за учените и съответно мозъкът на детето е предмет на изследване на голям брой специалисти.
Навсякъде по света, поради политически катаклизми, икономическа необходимост или заради нещо друго, много родители са принудени да пътуват далеч от дома в продължение на месеци или години, като за това много често се налага да оставят децата си в родината. В Китай например, поради гъстотата на населението се случва често родители да търсят по-добро място както за работа, така и за живеене, затова там се провеждат проучвания, които разглеждат децата, които са оставяни при баба и дядо за повече от 6 месеца. Учените, които са част от това изследване стигат до извода, че едно такова изоставяне определено оказва влияние върху развитието на детския мозък.
Мексикански бижута за бременни Bola- www. Reia.bg |
Изследвани са деца на възраст от 7 до 13 години и е установено, че при оставените за по-дълго време деца, обемът на сивото вещество е доста по-голям от нормалното в специфичните части на мозъка и това включва и емоционалните вериги, от този на децата, които постоянно са до родителите си. По-голям обем на сиво вещество се намира в тази част на мозъка, която контролира кодовете на паметта, но е установено, че тя няма пряка връзка с коефициента на интелигентност. Следователно може да се приеме, че по-големият обем сиво вещество по-скоро означава, недостатъчна зрялост на мозъка, което би означавало, че ако едно дете расте без родителите си, то има вероятност неговият мозък да бъде със забавено развитие.
Изследванията на учените дават емпирични доказателства, показващи, че липсата на преки родителски грижи може да промени траекторията на развитието на мозъка в лявата му част. Може би такива деца ще имат нужда от допълнителна интелектуална подкрепа, за да развият напълно своя мозък.
www.understood.org |
Подобно проучване е проведено и в университета Тулан, в Ню Орлианс и включва учени от Харвард, от Университета Мериленд и Университета Темпл. Те изследват деца на възраст от 6 до 30 месеца, които са били изоставени в румънски сиропиталища скоро след раждането. Те установили, че децата, настанени в приемни семейства преди 18-месечна възраст имат по-висок коефициент на интелигентност когато достигнат възраст 3 години и половина, от тези, които са отишли при приемни родители по-късно.
Всичко това доказва, че първите две години от живота на детето са изключително чувствителни относно развитието на неговия мозък, защото тогава преживяванията му са много важни за оформянето на неговото когнитивно развитие.
Определено приемната грижа е по-добра от институционалната, независимо от коя страна.
В заключение можем да кажем, че децата, които получават отзивчиви грижи от техните родители или други настойници в първите години от живота си имат по-голям шанс за успех в живота си. Отношенията, които децата успяват да развият със своите родители или настойници определено е предпоставка за предпазване от стресови ситуации в по-зряла възраст.
Софи жирафчето-www.sophiegiraffe.bg |
Източник: www.csn.org