Всеки родител знае, че когато бебетата се родят те нямат развит страх от височини, а напротив, в действителност бебетата са доста смели.
Когато обаче, малчуганите стигнат до 9-я месец от своя живот, те постепенно започват да стават по-предпазливи. Най-новите изследвания показват, че бебетата изграждат страха си от високо когато натрупат повече опит в пълзенето и в навигирането на техния собствен свят.
 |
| Софи жирафчето-www.sophiegiraffe.bg |
В един от своите експерименти учени от Университета Бъркли в Калифорния и Университета в Киото изследват страховете на бебетата, които все още не могат да пълзят. В течение на 15 дни някои от децата са били обучени да използват моторизирана бебешка ръчна количка, която да им помага да контролират равновесието си.
 |
| www.psychologytoday.com |
След този период учените започнали да наблюдават внимателно как реагират тези деца когато биват поставяни на виртуално високо място, като пред тях има стъкло. Децата, които са имали опит с ръчните колички започвали веднага да изпитват страх от виртуалната височина, пулсът им се ускорявал, докато бебетата, които не са имали подобен опит оставали напълно спокойни и стабилни.
Изследователи също направили опит като поставяли децата в т.нар. движеща стая, в която стените се движат назад, но създават чувството, че се движат напред. Бебетата, които са се учили да използват бебешка ръчна количка много се уплашили от тази илюзия, докато другите не.
Във втората част от експеримента учените изследвали бебета, които вече са започнали да пълзят. Те също изпитвали панически страх от движещата се стая и освен това не искали да пълзят над стъкления виртуален край, дори когато майките им ги насърчавали от другата страна.
Всички тези резултати показват, че когато бебетата придобият двигателен опит (в случая пълзене или навигация с ръчна количка) получават повече визуална информация, която им помага да се движат в пространството. И всъщност страхът от високо не зависи толкова от етапите на развитието, а по-скоро от натрупания опит и промяната, която настъпва след него.
Колкото повече опит, толкова по-добре, защото благодарение на това бебетата избягват височините и съответно се предпазват от падания и наранявания.
Забавянето на процеса на пълзене обаче, има и свoите предимства. Преди да започнат да пълзят децата са по-склонни да изследват непознатото за тях, защото те не са толкова обременени от последиците от своите действия. Тази липса на страх им помага да изработят стратегии за това как да се движат при определени условия.
Парадоксалното във всичко това е, че се наблюдава тенденция, при която опознаването на рискови ситуации може да бъде една от движещите сили за развитието на уменията.
 |
| Дъждобрани Penny Scallan- www.Reia.bg |
Източник: www.livescience.com