Елена Тошевска- едно пораснало момиче, една завършена жена, една прекрасна майка!
Имам уговорка с Елена в 11.15ч., но и двете закъсняваме. Малко, но достатъчно. Нищо, това не е проблем за нито едната от нас. Питам я къде ще бъде удобно да седнем, защото навън е студено, а в същото време, за да направим интервю, малката й дъщеря Ася трябва да се занимава с нещо, за да може майка й да отговаря на моите въпроси. Избираме заведение, което е тихо, спокойно и топло и се настаняваме там. Ася, която явно ще се изгради като мъжко момиче, веднага отива в детския кът, взима един камион-играчка, който е почти колкото нея и започва да го бута със страшен ентусиазъм. Ето, че вече аз и майка й можем да започнем...
Какво за теб е съдържанието на понятието "майка"? Дефинирай го според твоите виждания.
Не знам дали бих могла да го дефинирам по някакъв по-специален и определен начин. За мен "майка" е това, което моята майка ме е научила, че трябва да бъде. Майката е един пример в живота. Интересно е, че вече си комуникирам много повече с моята майка, всеки ден го правим откакто имам дете, което по някакъв начин ме сближи отново с нея. За мен, да бъда майка, е детето ми да е живо и здраво, преди всичко, да расте щастлива и усмихната и доколкото зависи от мен ще направя всичко възможно това да е така. В момента, в който я погледна всеки ден, и ми се усмихне насреща, ме кара да се чувствам щастлива и да осъзнавам, че вече наистина съм майка, нещо, което понякога ми се губи като идея, може би защото дъщеря ми още е много малка и не съм свикнала с мисълта до такава степен, но пък за сметка на това я обичам безкрайно много и общо взето да бъда майка за мен означава, да обичам някого повече от самия себе си, повече от собствения си живот.
Добре, но какви са трудностите? Всичко това, което ми каза е наистина позитивно, много положително, любов, обаче не може всичко да е розово. Всички майки изпитват трудности в отглеждането на своите деца. Какви трудности срещаш ти?
Трудностите са много, особено при първо дете са изключително много. Има стотици въпроси, които ти изникват в главата, но не знаеш как да си отговориш, имаш постоянни притеснения, физически и психически си зает и ангажиран не в 90, а в повече от 100% от времето си, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, ако има как и повече. Трудностите са от гледна точка на това, че се безпокоиш постоянно за това дете, дали всичко е наред, малка е още, не може да си каже, надяваш се всичко да е както трябва. Искаш да виждаш усмивката й, но пък за сметка на това нейната усмивка зависи изцяло от теб, от човека, който прекарва цялото си време с нея. Трудностите са в ситуации, които всичко ти е ново и реално погледнато, или експериментираш, или се консултираш с някой, или четеш в интернет, днес поне вече имаме това удобство. Всъщност трудностите започват от ставането на детето и продължават до неговото лягане. Дори миговете, в които спи са напрегнати за родителите, защото притесненията не спират. Ти отново си ангажиран с въпросите, които си задаваш- правиш ли го правилно, не го ли правиш правилно, кога трябва да яде, как да я смениш, как да направиш така, че да се чувства комфортно и да е доволна и щастлива. Затова за мен трудностите не са малко, но пък за сметка на това си заслужава всяка една минута и всяко едно главоболие, което съпътства ежедневието ми.
А когато се колебаеш за всички тези неща, от гледна точка на това дали е облечена добре, дали е нахранена, дали й е топло, дали й е студено, как в крайна сметка решаваш кое е най-правилно?
Ами, докато беше много малка, коментирах повечето неща с майки, с които се сблъсквах всекидневно, моята зълва ми помогна много за това. Тя има малко детенце и по-голямо и аз разчитах много на нейната помощ, съдействие и съвети. Консултирам се и с нашия педиатър, чета в интернет. Имаше един момент, в който разчитах изцяло на моята майка и на моята свекърва, съответно като хора, които са отгледали здрави деца. Сега вече, когато Ася става по-голяма, нещата започват да се получават по-лесно, тъй като аз започвам да се чувствам много по-спокойна в отглеждането й, много по-сигурна в нещата, които правя и за начина, по който ги правя, и започвам вече да разтичам много повече на собствените си идеи, на собствения си усет и на това как се чувства детето. Много ми помага това, че тя вече приказва много, не си говоря сама, както до момента, вече се опитваме да водим диалог, въпреки че е на година и 5 месеца. Успяваме вече да се разберем с нея, какво иска да й пусна като музика, какво иска да й облека, започва да проявява характер, иска сама да си избира дрехите, обувките, правим си прически. Като цяло наистина вече ми е по-лесно, защото тя ми помага изключително много за това. Справяме се по някакъв начин, разчитайки основно на нас двете и на таткото разбира се.
Преди малко каза, че прекарваш 100% от времето си с детето, през цялото време си ангажирана с това да я направиш щастлива, в такъв случай за какво не ти остава време като жена, не като майка, а като жена?
Като жена за много неща не ми остава време, за което може би грешката отчасти е в мен. Аз не отделям такова време, защото предпочитам за се концентрирам върху детето, вместо върху себе си, така че може би грешката в това отношение си е в мен. Но от доста време не мога да кажа, че се чувствам жена по начина, по който се чувствах преди, защото нямам нужното време. Примерно да си почистя лицето, малко по-трудно ми се получава ходенето на козметик,-такива елементарни нужди. Най-смешното, което мога да дам като пример са моментите, в които сме си двечките сами в къщи и аз отивам до тоалетната. Оставям вратата отворена, а Ася в повече случаи влиза при мен вътре в тоалетната. Обикновено тя е почти постоянно с мен, защото аз така се научих, въпреки че вече започва да проявява и някаква самостоятелност и се надявам в най-скоро време да мога да отделя малко повече време за себе си, но на този етап не мога да кажа, че ми остава кой знае колко такова, то си личи по прическата ми (Елена е с вързана на конска опашка коса, съвсем небрежно), по факта, че съм без грим, но това са неща, които в момента не ме притесняват. Радвам се, че и моят съпруг не държи на това до такава степен, влиза ми в положението, разбира ме и ме подкрепя в това отношение. Смятам, че за всичко си има време, реално сега е зима и ние не излизаме много, а вкъщи успявам да се приведа във вид, в който на мен да ми бъде удобно, да се чувствам комфортно. Не ми трябва грим, не ми трябва нещо по-специално като облекло, важното е да се чувстваме комфортно, пък живи и здрави, като се затопли времето и започнем да излизаме по-често се надявам да имам повече време за себе си.
Ася вече ще е пораснала...
Да, престои ни и ясла в скоро време, живот и здраве, така че ще се постарая да отделям повече време за приятелите си, за себе си като цяло и за много други неща, които на този етап не мога да правя.
А като говорим за порастването, какво смяташ за днешните деца, за младежта като цяло? Тъй като в последно време става много обсъждана тема въпросът за ценностите, за това, че те са принизени и дори до някаква степен липсват. От какво искаш да предпазиш Ася?
Не знам дали бих могла да я предпазя от нещата, които й предстоят занапред, надявам се да мога да й дам някакъв тласък и да я насочва в правилната посока, но това пак е много относително, защото аз имам едни разбирания. тя най-вероятно ще има други, съдейки по това как аз съм израснала и как съм се държала с моите родители. Единственото, на което се надявам е да е жива и здрава, оттам нататък аз ще й помагам с каквото мога, ще се постарая да не я задължавам по никакъв начин. Лошото е, че се притеснявам за нейното бъдеще и за времето, в което расте. Смятам, че децата в днешно време за прекалено задоволени, има редица вредни неща около тях. Всички деца растат по един странен, дори неприличен за мен начин. Силно се надявам при Ася нещата да не се получат така и ще се постарая за това, доколкото зависи от мен. Но ако трябва да съм честна ме е страх за нейното бъдеще, заради ситуацията, в която се намираме, в която тя ще бъде възпитавана и хората, с които ще се сблъска.
За какво мечтаеш? Кое не си постигнала до този момент? Ясно е, че вече си сбъднала мечтата, на почти всяка жена, а именно да създадеш семейство-имаш съпруг, имаш дете. За какво всъщност мечтаеш оттук-нататък?
Мечтая...мечтая е силно казано, тъй като...не знам...имаше един много интересен израз, преди години: "Мечтите всъщност обикновено са насочени към наистина непостижими неща, но пък няма нищо лошо в това да мечтаеш, нали е безплатно". Аз имам просто желания. Бих наблегнала малко повече на моето израстване като личност. Имам предвид образованието, тъй като ситуацията, в която съответно ще се озова след като Ася порасте, е доста сложна в нашата мила България. Това са нещата, които в малко по-близък план на бъдещето виждам. Пак ще кажа, искам детето ми да е живо и здраво, някой ден се надявам да има още едно. Ще ми се да не е самичка, да расте с братче или сестриче. Честно казано не знам, в момента ежедневието ми се върти до такава степен около детето, че дори нямам време да се замисля за това какво се случва с мен самата като цяло. Това си е мой личен ангажимент, който съм си поела, да й отделям всичкото си време, но пък за сметка на това се чувствам щастлива по този начин. Надявам се това чувство да го има и занапред. Тя ме кара да се гордея, че я има и няма какво повече да искам на този етап. След някой и друг месец ще мислим как точно ще се случат нещата.
А в тази връзка има ли нещо, с което съжаляваш? Нещо, което искаш да промениш в своя живот, нещо, което ти се иска да се беше случило по друг начин както в ситуациите, в които си ти, така и във възпитанието на дъщеря ти?
Не! Тук мога да бъда абсолютно категорична. Не знам дали се справям добре във възпитанието и в отглеждането на детето си, тъй като аз сама съм си критерии по някакъв начин. Нямам странични наблюдатели, които да следят и да коментират това, което правя, отглеждайки детето си и възпитавайки го, но на този етап се надявам да се справям добре в това отношение. Смятам, че е умно дете, аз може би го казвам и като майка, а за всички майки тяхното дете е най-добро. Но наистина няма за какво да съжалявам, мисля, че съм постигнала това, което силно съм искала, то вече е факт, дори мога да кажа, че съм сбъднала своя мечта.
Ами ето, значи мечтите се сбъдват...
Явно да! (смее се). Може би малко съжалявам, че родих на такава възраст, а не малко по-рано. Имам предвид, че вероятно щях да имам малко повече енергия като по-млада майка, но пък за сметка на това, сега смятам, че съм по-зряла и това ще ми бъде плюс и ми е плюс в живота. Така са се стекли нещата, аз съм на принципа "мога да съжалявам само за нещата, които съм искала да направя, но не съм", а не за тези, които съм направила.
Добре нека сега изместим фокуса върху таткото. Помага ли? Опора ли ти е?
За таткото...Не знам какво бих правила без него. Той е възможно най-големият помощник, за който бих могла да мечтая и да се надявам. Не бих могла да опиша с думи какъв късмет извадихме и двете с Ася с такъв татко. Нека е жив и здрав. Той е най-големият ни помощник.
Как ще прекарате коледните празници? Ася вече е по-голяма, миналата година е била първата й Коледа, тя е била по-неосъзната, как е сега? Дядо Коледа, лампички, украса?
Сега се радва на светлинките на елхата. на лампичките, които вижда по прозорците на хората, беше много доволна и щастлива като видя украсата в центъра на града, от голямата елха, от хубавите подаръчета е еленчета, които са направили. Малко ме притеснява зарята на Нова година ако трябва да съм честна.
Притесняваш се да не се изплаши ли?
Да, но се моля да й хареса. Живи и здрави, за сега плануваме да сме си семейно по празниците, Ася няма да помни и тази Коледа, но пък ние ще се постараем да направим снимки и видео, благодарение на модерните технологии, за да можем някой ден да й покажем и да й кажем "Ето мамо, виж, тук беше почти на година и половина и прекара Коледа и Нова година с мама и тати, с баба и дядо". Ще се снимаме с елхата и с подаръците, с Лъчи- нашият племенник, и с хубавата ни кака. Това са плановете ни за празниците. Не плануваме нищо специално, всичко ще бъде традиционно и семейно, както би трябвало да бъде според мен на тези хубави празници.
А по повод обличането...как преценяваш как да обличаш детето, в момента е много студено, как решавате дали да излезете навън, при положение, че ние възрастните умираме от студ, пък какво остава за децата?
Ами когато е наистина много студено, дори не си и помислям да я извеждам навън. Показваме се за малко на терасата, за да ни хване въздуха, да видим какво се случва навън, има ли някой, интересно ли е, вали ли сняг. А що се отнася до обличането, то е много относително. Аз се ръководя до голяма степен от бабините деветини, пипам й нослето, ръчичките, бузките, но не разтичам разбира се, изцяло на това. Гледам да я облека до степен да не се изпоти, за да не стане по-лошо. Общо взето не съм сигурна, че имам някакъв определен метод за обличане в дадени ситуации в зимно време. Лятото ми е по-лесно, разсъбличаш я, дори само по памперс не е проблем. Аз съм много зиморничава и съответно може би понякога прекалявам като я обличам повече, но се старая да има някакъв баланс, за може все пак да не й е много топло и да не й е прекалено студено. Разчитам на усета си. не залагам на някакви стереотипи.
А като имаме предвид, че е студено и прекарвате повечето време у дома, какво правите, как се забавлявате, как разнообразяваш дните й?
Сега вече е по-лесно. Като беше мъничка беше по-сложно, тъй като все още не разбираше какво се случва около нея. Беше ми по-трудно да й задържа интереса по някакъв начин, докато сега когато вече ходи, й харесва да тича по стаите, играем на различни игри, слушаме много музика, тя е много музикална, много обича да танцува и да пее, играем с конструктори, рисуваме, гоним се, играем на криеница, готвим заедно, чистим заедно, общо взето правим всичко заедно. Не й е скучно.
А като за финал, какво ще пожелаеш на Ася? Какво ще си пожелаете през новата година?
Бих й пожелала, както всеки родител, преди всичко да е жива и здрава, както тя, така и всички останали около нея. Бих и пожелала още да е търпелива, да е упорита, да е инатлива, и да има много късмет и много поводи за усмивки и щастие в живота. Общо взето й пожелавам всичко най-най. Просто няма как да изброя всичко, което искам за детето си.
Благодаря за искрените отговори!
И аз благодаря!
Слава Георгиева