Как бихме могли да повишим увереността на своите дъщери ако те не се чувстват добре в кожата си?
Красива! Това е думата, която 8-годишната Клоуи използва, за да опише себе си. "Аз съм красива", това изписва тя, след това дебело подчертава написаното и гордо се усмихва, защото вече е завършила втори клас и може да пише правилно. Майка й прочита това с малко недоверие, но остава впечатлена, защото нейната дъщеря има правилен краснопис и освен всичко има положително отношение към себе си. Нейната сестра-близначка Уилоу е написала "Аз съм красиво момиче", което също действа успокояващо на майката, която в този момент си мисли "Ниското самочувствие не се предава по наследство".
Но колко дълго може да продължи това, като се има предвид, че дори и момичетата да са запазили доверието в себе си по-дълго, то стереотипите за женската красота и интелект могат да разрушат всичко постигнато до тук. Освен това момичетата трябва да имат добър модел за подражание. Да се чувстват добре в собственото си тяло е ежедневно предизвикателство.
"Когато моите момичета се родиха аз се заклех, да не ги заразя с моята склонност към постоянна самокритика, която добих в годините ми на балерина. Знаех, че е мое майчинско задължение да пазя негативните мисли далеч от главата си, за да не могат те да излязат от устата ми. И колкото и да е трудна вътрешната промяна за мен, то да прехвърлям всичко върху дъщерите ми определено не е опция.
Спазих обещанието си. Ако ми се случваше да имам лош ден, обвинявах само себе си, ако прекалявахме с яденето на пица то виновната бях само аз. Горда съм с това, че никога не съм използвала думата "дебели", за да окачествявам моите момичета. А това за мен е истинско постижение като се има предвид, че ми е било много трудно да обуздавам вътрешните си страхове след толкова години като танцьор. Аз бях олицетворение на сдържаността.
 |
| Възглавница за пътуване и ванилена гризлака Софи жирафчето- www.sophiegiraffe.bg |
Освен ако невербалната комуникация се брои. Когато сме вечеряли навън моите дъщери забелязваха, че поръчвам винаги това, което трябва, а не това което искам и след това завистливо гледах храната на баща им. По време на тези вечери аз често ходех до тоалетната, за да гледам дали храната не се е отразила зле на плоския ми корем. Дали всичко това е било виждано от момичетата? Аз ясно си спомням, че моята майка постоянно гледаше вътрешната част на своите бедра.
Дъщерите ми ме молеха да не слагам грим, казваха, че обичат истинската мен, но аз се чувствах гола без него. Когато ходехме на пазар те ми носеха в съблекалнята тесни, прилепнали рокли, но аз все има казвах, че може да ги купя следващия път и взимах поредния чифт черни панталони. Когато ходехме на плаж те все ме молеха да плувам с тях, но аз предпочитах да остана облечена на шезлонга в компанията на хубава книга, вместо да излагам на показ тялото си в бански костюм. Какво всъщност разкривах аз?
 |
| www.localwomenmagazine.com |
Имам една снимка от детството си, която много обичам. Там съм на 5 години, в задния двор на дома ни, облечена само по пижама. Дългата ми руса коса е разрошена от съня, бузите ми са с цвета на роза, а очите ми светят от щастие. Когато станах тийнейджър аз все още исках да съм онова момиче от снимката, радостно от тичането и игрите в двора, необременено от загрижеността, че бедрата му изглеждат пълнички на тази светлина. Исках и дъщерите ми да бъдат безгрижни момичета, които да се смеят и да се възхищават на себе си. Затова реших, че те имат право да носят тоалетите, в които се чувстват добре, независимо, че не са много координирани с моите виждания. Радвах се на пухкавите им коремчета, които излизаха от малките им бикини. Винаги се стараех да ги пускам на училище с усмивка, независимо, че понякога не са изглеждали по начина, който е идеален за мен. Предпочитах да насърчавам тяхната доброта, щедрост и съпричастност и да им напомням, че винаги трябва да обичат себе си.
Мога ли обаче да поддържам всичко това, когато дъщерите ми станат тийнейджърки и техните гладки кожи и млечни зъбки се превърнат в пъпки и скоби? Непрестанно мислех за това, че когато този момент дойде отново може да се прояви моята несигурност. Резултатът от това ще бъде момичетата да започнат да виждат неодобрение в моите очи и думи. Най-доброто, което можех да направя е да се опитвам по-най-добрия начин да прикривам своите съмнения.
Попитах една моя приятелка Нанси как се е справила с това и тя ми отговори, че нейната майка не е била нито толкова критична, нито прекалено приемаща към нея и нейните две сестри. Вместо това тя е демонстрирала това, което всъщност е и това, което е постигнала. Тя се е катерила по дървета и е играла бейзбол..
 |
| www.houstontherapyforgirls.com |
"Аз съм страхотна, аз съм красива". Това повтаряше едната ми дъщеря един ден след училище. Попитах я дали в училище някой не й е казал, че е красива, а тя ми отговори, че никой нищо не й е казвал и че просто това е начинът, по който се чувства.
След това сякаш ме удари гръм. Въпреки най-добрите ми намерения не можах да бъда най-добрият пример за моите момичета, но всъщност те се справят много добре. Може би е време всички майки да се откажат от целта да бъдат супер строги с дъщерите си, защото е много трудно да се живее един вид "чужд живот"".
Бонус:
Ако искате да научите вашата дъщеря да обича себе си такава, каквато е значи е време да й подарите куклата Lammily, която е създадена според реалните пропорции на човешкото тяло, за да помогне на децата да се научат да приемат себе си. Не носи грим и се бори със световния глад. Научете историята й тук: http://www.reia.bg/za-bebeta/za-igra-bg/lammily-lamili-edinstvenata-kukla-s-realni-proporcii/lammily-originalnata-kukla-lamili.html
По разказа на Хайла Фин от Parents Magazine